Организациите на хората с увреждания участват в решенията

Декларацията поставя представителните организации в разработването, изпълнението и наблюдението на сътрудничеството за развитие и хуманитарните действия. Призовава за ефективно участие, безопасна среда за гражданското общество и повече ресурси и партньорства за тези организации. В заключителното изявление председателят на IDA Nawaf Kabbara подчерта значението на участието на организациите на хората с увреждания там, където се вземат решения за финансиране. Става дума за влияние върху приоритети и ресурси, а не само за присъствие на международно събитие. [2][1]

Петнадесет процента от програмите, а не бюджетна квота

Техническата бележка от декември 2025 г. пояснява целта. Броят се програми, като се използва понятието за дейност от международното отчитане на помощта; не се изисква 15% от разходите да се насочват към уврежданията. Целта се оценява от гледна точка на получаващата държава за всички донори заедно, а не като отделен праг за портфейла на всеки донор. Програмите могат да се включат, когато приобщаването на хората с увреждания е значима или основна цел. Тези разграничения са важни при сравняване на публичния ангажимент с по-късно отчетените числа. [3]

Обещание, по-широко от числовата цел

Декларацията призовава подкрепящите я също да работят за приобщаване и достъпност във всичките си международни програми за развитие. Техническата бележка разглежда тази по-широка амбиция отделно и посочва, че декларацията няма конкретен механизъм за наблюдението ѝ. Хуманитарното приобщаване е предмет на собствени ангажименти; изчислението на 15% не обхваща хуманитарни действия. Следователно декларацията съчетава различни отговорности и форми на проследяване. Ако всички програми за увреждания и хуманитарни дейности се разглеждат като взаимозаменяеми, ще се загуби какво точно споразумението изисква от поддръжниците си. [2][3]

Проследяване на ангажимента в националните решения

Техническата бележка посочва, че през септември 2025 г. е започнало работа общо помощно звено, съчетаващо експертиза на GIZ, UNICEF и Глобалния фонд на ООН за хората с увреждания, а IDA води включването и изграждането на капацитет на представителните организации. Целта е подкрепа за прилагането и националния капацитет. Декларацията отделно насърчава по-добри данни и отчетност за приобщаването. Това са механизми за постигане на целта, а не доказателства, че тя вече е постигната. За самозастъпниците практическият тест е дали участието продължава, когато между срещите програмите се избират, оценяват и преработват. [3][2]