Предложението за работа не е достатъчно без достъпен транспорт
Сук Радж Шерпа разказа, че не могъл да приеме работа поради липса на подходящо жилище и транспорт. Той призова за обучение на шофьорите в обществения транспорт по въпросите на уврежданията. „По-добро бъдеще е възможно, ако работим заедно“, каза той. Местната служителка Пема Зангмо заяви, че обучението укрепило увереността ѝ да настоява за бюджети за достъпност. [1]
По-ранен преглед установява пропуски извън столицата
Преглед на парламентарна комисия от юни 2024 г. установи, че повечето области извън Тхимпху нямат обществен транспорт на достъпни цени. Той отбеляза и че инициативите за достъпност често зависели от отделни ръководители, без централно планиране и бюджетни средства. В Дагана някои служители преместили кабинетите си на партера, за да улеснят посещенията. [2]
По-късна публикация описва подобрения в болницата
През май 2026 г. представителят на ПРООН Мохамад Юнус съобщи, че областната болница е преустроила помещенията си с рампи, парапети, достъпни тоалетни, обозначения и тактилни елементи. Той свърза работата със сътрудничеството между организацията на хората с увреждания, правителството, местните власти, болницата и ПРООН. [3]