© Österreichischer Behindertenrat
Програма, обхващаща различни власти
Планът събра 375 мерки в осем глави, включително достъпност, образование, заетост и независим живот. Министерството описва близо 300 политически цели и приблизително 150 показателя. Числата описват размера и структурата за наблюдение на програмата. Те не броят завършени подобрения. Като свързва мерки и цели, документът позволява да се определи от коя част на управлението се очаква действие и да се сравняват по-късни доклади за изпълнение с първоначалните ангажименти. [1][2]
Как трябваше да се осигурят средствата
Главата за финансиране следва принципа отделните министерства да финансират мерките в рамките на собствените си отговорности и федералните бюджетни рамки. Провинциите отговарят за финансирането в своята компетентност. Документът записва и искания за гарантирано финансиране, включително възможен фонд за приобщаване. Записването на искането не създаде такъв фонд. За програма, обхващаща образование, жилища и подкрепящи услуги, разликата е важна: договорената цел все още се нуждае от определим бюджет и орган, способен да я изпълни. [2]
Представителите на хората с увреждания възразяват
В отговора си в деня на приемането Behindertenrat заяви, че е участвал в разработването, но твърде малко от предложенията му са включени. Klaus Widl, тогава временен председател, разкритикува недостатъчната бюджетна подкрепа и липсата на координирани действия на провинциите. Организацията посочи пропуски в образованието, заетостта, достъпността, деинституционализацията и личната помощ във всекидневието. Това бяха нейни оценки на приетата програма, а не измервания на бъдещите резултати. [3]
Как планът подлежи на отчетност
Министерството описва непрекъснато научно оценяване от 2024 г. и е предоставило първи доклад за изпълнение от приемането до края на 2023 г. Докладването създава публичен запис, спрямо който могат да се разглеждат ангажиментите до 2030 г. Първоначалният спор предлага и практически тест: дали посочена мярка има финансиране, дали федералните и провинциалните отговорности си съответстват и дали хората с увреждания преживяват промяна. Приемането през 2022 г. беше началото на този процес, а не доказателство за вече постигнати цели. [1][2][3]