Всекидневният избор зависи от подкрепата
„Личната помощ прави хората видими“, каза Christoph Dirnbacher според публикацията на BIZEPS за дискусията. Hanna Kamrat обясни, че без помощ би трябвало да живее в резидентна институция. Werner Rosenberger каза, че помощта му позволява както да работи, така и да бъде доброволец. Техният опит свърза дебата за финансирането с решенията къде да живеят и как да прекарват деня си.
Система, разделена между работата и личния живот
В съобщението на организатора бе подчертано разделението на отговорностите между федералното равнище и провинциите. Участниците поискаха по-лесен преход между помощта на работното място и подкрепата в личния живот, така че правилата за финансиране да отговарят на ежедневието на хората. Те настояха и за по-голямо признание на професията на асистента и обучение за хората, които сами организират своята помощ. [1]
Достъп за хората, които сега са изключени
Selma Sprajcer настоя за достатъчно финансиране, справедливо заплащане и помощ за хора с интелектуални и психосоциални увреждания. Marlies Neumüller заяви, че хората с увреждания трябва да избират къде и как да живеят. Дискусията събра ползватели на помощ, доставчици и представители, определящи политиките, около промени, за които те продължават да настояват. [2]