За какво се отнасят числата

Анонимното онлайн проучване събра през 2023 г. 100 577 отговора от хора на 15 и повече години в ЕС, Албания, Северна Македония и Сърбия. В сравнимите групи, използвани за проследяване на промяната от 2019 г., откритостта нарасна от 46% на 52%, а съобщеният тормоз, мотивиран от омраза през предходната година, от 37% на 55%. Сравненията използват по-тесен набор групи и държави от пълното проучване за 2023 г. FRA предупреждава, че тази доброволна онлайн извадка не е представителна за всички ЛГБТИК хора. [1]

Видимостта не гарантира защита

Двете констатации описват различни страни на живота. По-голямата откритост за идентичността не означава по-малко срещана враждебност. Числата не доказват и че откритостта е причинила тормоза. За услугите и публичните власти разграничението е важно: кампанията за видимост трябва да бъде придружена от начини за съобщаване на злоупотреби и получаване на подкрепа. FRA поиска по-добро разпознаване и разследване на престъпленията от омраза, достатъчно ресурси за органите по равенство и по-безопасни училища. Така формалните права могат да се превърнат в използваема защита. [1]

Общо искане на гражданското общество

На 15 юли 2024 г. съвместно изявление, публикувано от ILGA-Europe, поиска равенството да остане в центъра на следващия политически цикъл на ЕС. Сред подписалите бяха European Roma Grassroots Organisations Network, Европейският форум на хората с увреждания и European Network Against Racism. Те поискаха финансиране за организациите за равенство, по-силна институционална отговорност и включване на най-засегнатите хора в разработването и прилагането на политиките. Призивът свърза ЛГБТИК равенството с други форми на дискриминация, признавайки, че един човек може да среща няколко бариери едновременно.

Следващата стратегия и нейният тест

Европейската комисия представи Стратегията за равенство на ЛГБТИК+ хората 2026–2030 г. на 8 октомври 2025 г. Тя предвиди защита, овластяване и по-широко обществено ангажиране, включително подкрепа за гражданското общество, национални планове и форум за диалог с организациите. Това бяха политически ангажименти, а не доказателство за намалял тормоз. Разгледани заедно, проучването и гражданският призив предлагат начин за оценяването им: наличната подкрепа, реакцията на дискриминация и смисленото участие заслужават внимание наред с обявяването на нови инициативи. [3][2]