Жилище без необходимата асистенция
Мъжът, обозначен като S. K., поискал 140 часа асистенция седмично. Кирконумми предоставил 60 часа за дейности извън дома. Националните обжалвания били неуспешни и той се върнал при родителите си, защото не получил подкрепата, необходима за живот в собствения си апартамент. [2]
Подкрепата при решения не бива да става основание за изключване
Властите изисквали кандидатите да могат да определят асистенцията и начина на предоставянето ѝ. Комитетът установил, че прилагането на това условие косвено дискриминира S. K. ENIL обърна внимание на решението през юни 2022 г. Комитетът поиска преразглеждане на молбата и законови промени, премахващи тази пречка за хората, нуждаещи се от подкрепа при вземане на решения. [2][3]
Проследяването остана отворено през 2026 година
В доклад, публикуван през април 2026 г., комитетът посочи, че последващите национални решения все още не са позволили независим живот и не е изплатено обезщетение. Финландия поддържаше, че домашните услуги не могат да гарантират безопасен живот. При висящо национално обжалване комитетът продължи диалога за изпълнението. [4]