Самостоятелната заетост може да отразява липса на възможности
Разказът на МОТ за резултатите отчете нарастващ дял на самостоятелната заетост сред работещите с увреждания между 2017 и 2020 г. Съавторът Tendy Gunawan тълкува това като свидетелство, че някои хора е трябвало да създадат собствена работа, защото трудно са намирали друга. Следователно стопанската дейност не е автоматично знак за достъп до подходяща заетост. [3]
Образованието и подкрепата за заетост са свързани
Докладът препоръча по-добър достъп до средно и висше образование, развитие на умения и програми, насочени към жени с увреждания. Той поиска и последователни определения и измерване, внимание към онлайн работата и организации, които да свързват работодателите с търсещи работа хора с увреждания. [2][3]
Публични органи и организации се включват в обсъждането
Програмата за представянето събра комисията, министерството на труда и работодатели. В нея беше посочен и Muhammad Hilal Huda Fadhlullah от Roemah Difabel Semarang като участник в панелната дискусия. Това свърза изследването с организации, работещи за приобщаване на хората с увреждания, и с институциите, отговарящи за услугите по заетостта. [1]