Кампания, подкрепена от организации на хора с увреждания
През юни 2024 г. Африканският форум на хората с увреждания приветства депозирането на 15-те ратификации, необходими за влизане в сила. Панафриканската организация заяви, че е работила с партньори и други заинтересовани страни за насърчаване на ратификацията. Представи протокола като допълнение към конвенцията на ООН с внимание към африканския опит, включително този на хората с албинизъм. Това беше разказът на ADF за колективно застъпничество; той не твърдеше, че една организация сама е осигурила правното действие на договора. [2]
Животът в общността има организационно измерение
Член 14 на протокола признава правото на живот в общността с избор, равен на този на останалите. Той засяга къде и с кого живеят хората, достъпа до подкрепа в общността и наличието на обичайни публични услуги. Една разпоредба се отнася конкретно до центрове за живот в общността, създадени или организирани от хора с увреждания: държавите страни трябва да ги подкрепят при предоставянето на обучение, взаимна подкрепа между хора със сходен опит, лична помощ и други услуги. Така собствените организации на хората с увреждания получават място в рамката наред с индивидуалните права и отговорностите на правителствата. [3]
Найроби свързва правата с бюджети и подкрепа
Представители на конференцията на Африканския форум в Найроби от 2 до 4 септември 2024 г. приеха декларация с призив за по-широка ратификация и национално прилагане. Исканията им свързваха публичните бюджети с практическа подкрепа, включително квалифицирани преводачи на жестов език, достъпни формати, лична помощ и помощни средства. Те настояха и хората с увреждания да участват чрез представителните си организации в разработването, изпълнението и наблюдението на политиките. Декларацията отдели специално внимание на групи, изложени на пресичащи се форми на дискриминация, включително жени, хора с големи потребности от подкрепа, бежанци и хора с албинизъм. [4]
Влизането в сила е отправна точка за отчетност
Резолюцията на Африканската комисия от ноември 2024 г. призна застъпничеството на хората с увреждания, техните организации и други граждански участници. Призова държавите страни към конкретни стъпки за прилагане в консултация със засегнатите и към механизми за отчетност с участието на гражданското общество и определени правителствени звена за контакт. Тези искания обясняват защо ратификацията и предоставянето на услуги трябва да се отразяват отделно. Влизането в сила беше правна промяна; исканията от Найроби и резолюцията бяха призиви за допълнителни действия. Нито едно не установява, че личната помощ или равният достъп до общността вече са били налични на целия континент. [1][4]